След приятните прохладни нощи на морския бряг, горещото панелно ежедневие ни върна в реалността … Прехода е болезнен и труден. Вечер бетона на панелите се е така насвяткал (южното изложение си е предимство през зимата, но е малък кошмар през лятото), че дори и нощем, когато температурите навън стават прилични, панелите продължават да излъчват като (а защо като, те са си) акумулираща печка … През деня климатика спасява положението, но нощем съпругата ми категорично отказва да спим на пуснат климатик …

Вече започвам усилено да се замислям за термоизолация на панела, не толкова за постене на енергия през зимата, колкото за спасение от акумулиращият ефект на топлина през лятото … Или поне само на южните стени на апартамента. Колегите пак ще ме вземат за луд - хората си правят изолация за да икономисват енергия а аз съм се замислил да спирам топлината … Еми така си е или както казват “Всеки луд с номера си”.
Още утре ще проверя как вървят цените на тази услуга (термоизолацията) в нашия град и ще внеса предложение в семейната бюджетна комисия. А след това, както обикновено се случва “семейният съвет се събра и жената реши … “. Да видим какво ще се получи накрая.

Стискайте ми палци.